ИНТЕРВЮ С БОГ
ИНТЕРВЮ С БОГ
Помолих Бог за интервю. За моя изненада Той се съгласи.
– Влез! – каза ми Бог. – Значи ти би искал да вземеш интервю от Мен?
– Ако имате време… – казах Му аз.
Той се усмихна през брадата Си и отвърна:
– Моето време се нарича вечност и е достатъчно за всичко. Какви въпроси искаш да ми зададеш?
– Не и такива, които са Ви непознати. Кое е нещото, което Ви учудва най-много у хората?
– Това, че са отегчават, докато са деца, бързат да пораснат и тогава копнеят да бъдат деца отново.
Това, че губят здравето си, за да направят пари, и после пропиляват парите си, за да възстановят здравето си.
Това, че мислейки тревожно за бъдещето, те забравят настоящето и така живеят нито за настоящето, нито за бъдещето.
Това че живеят, сякаш никога няма да умрат и после умират, сякаш никога не са живели…
Ръцете Му хванаха моите и така стояхме мълчаливо. След дълго време го попитах:
– Мога ли да Ви задам още един въпрос? Отговори ми с усмивка.
– Като наш баща, какво бихте искали да направят Вашите деца през Новата Година?
– Да научат, че не могат да накарат някой да ги обича. Това, което могат да направят, е да се оставят да бъдат обичани.
Да научат, че трябват години, за да се изгради доверието, и само няколко секунди, за да се разруши.
Да научат, че най-важното в живота, е не това, което имат, а хората, които имат.
Да научат, че не е добре да се сравняват с другите. Винаги ще има хора, които са по-добри или по-лоши от тях.
Да научат, че богат е не този, който има най-много, а този, който се нуждае от най-малко.
Да научат, че трябва да контролират поведението си, в противен случай то ще контролира тях.
Да научат, че само няколко секунди могат да отворят дълбоки рани у хората, които обичат, и че после трябват години, за да ги забравят.